Бивш футболист управлява 800 дка биоградини в Кюстендилско

 
 Павел Желязков започва своя бизнес на шега, като хоби, но днес е един от успешните управители на биологично стопанство в Кюстендилско, които могат да се похвалят с качество на продукцията и затворен цикъл на производство под собствена марка. Споделя, че баба му е запалила любовта му към земеделието, а с професионалната си страст в спорта - футбола, се разделя след дълга кариера на терена. 

- Г-н Желязков, как започнахте да се занимавате с биологично овощарство? 
Всичко започна буквално като хоби. Започнах с 20-25 дка кюстендилски череши и след това постепенно се запалих. Оставих всичко друго след 2-3 години и се отдадох изцяло на земеделието. Заедно с бизнеспартньора ми започнахме за изкупуваме земя, да увеличаваме насажденията. Получихме възможност за кандидатстване по европейски програми. Оказаха се доста добра възможност за всеки, който иска да се развие професионално. 

- В момента колко декара насаждения стопанисвате? 
В момента компанията ни обработва около 800 дка трайни насаждения, в това число череши, ябълки, сливи, малини, арония и орехи. Наесен ще засадим и около 40 дка вишни, които са ни много важни за соковете, които вече втора година произвеждаме. Всички насаждения се отглеждат по биологичен начин. Изкупуваме биологична продукция и на колеги от региона. 

 
- А с какви сортове работите - местни или с чужда селекция? 
И с двете. Ябълките, черешите и сливите основно са сортове доказали се, че в района на Кюстендил могат да виреят, но опитваме и с нови сортове. По-плахо, по няколко реда, наблюдаваме ги няколко години, ако се развиват добре, обмисляме да заложим и на този сорт. За нас е важно да имаме суровина за преработка. 

- Какво Ви накара да се занимавате с биоземеделие. Оценява ли се на днешно време? 
Биоземеделието се оценява все повече. В България е малко трудно да убедиш хората, че това е истински чиста храна. Но има надежда и все повече хора избират какво да ядат и какво да дадат на децата си. 

- Да създадете такова голямо стопанство е трудна работа. Затворили сте и цикъла вече. На колко оценявате направената инвестиция? 
Градините ни са в различни населени места в региона. Една част е собствена земя, една част е под аренда от община Кюстендил. Инвестициите в градините, предприятията за сокове, както и мощностите за замразяване и вакуумиране, са около 6 млн. лева. 

- Каква е следващата Ви стъпка? 
Следващата ни стъпка е да наложим на българския пазар търговската ни марка, а през 2025 г. за погледнем и на пазара извън България. Тази година стартираме изграждането на хладилен склад, където да съхраняваме пресни плодове. Около 50% от продукцията ни реализираме на пресния пазар, като работим и в България, и с партньори от Румъния. 

- Удовлетворяват ли ви цените на пазара на биопродукция? 
Цените на плодовете за прясна консумация са ниски. Има изисквания, които трябва да се покриват, и затова цените на тези продукти са високи. Но тук вече зависим от културата. Особено черешата в България е много подценен плод. Това е плод, който в Западна Европа струва няколко пъти повече, от колкото на нашия пазар. Но е разбираемо, защото в България се отглеждат много череши по конвенционален начин. Ние, биопроизводителите нямаме проблем, дори има голям недостиг на плодове. Внасяме много цитрусови плодове, които ни трябват за соковете, но всичко друго е българско в тях. 

- Накъде има ниша за още развитие в биологичното земеделие? 
Има голям глад за качествена биологична продукция за пресния пазар, но това е трудно да се постигне, тъй като се изискват големи инвестиции, големи мъки и голямо търпение спрямо климатичните условия. Ако някой може да изкара много голямо количество качествено биологично храна, със сигурност ще се намери пазар. Агри бг

Юлияна Стоичкова